ЛИСАБОНСКИЯТ ДОГОВОР – ОТЗВУК ОТ
ИРЛАНДИЯ И ГЕРМАНИЯ
Ръководители на 27-те страни
членки на Европейския съюз обсъждат стратегии как да убедят ирландските
гласоподаватели да одобрят Лисабонския договор, който бе отхвърлен на
референдум през 2008 г.
Лидерите на Европейския съюз постигнаха съгласие да
предоставят на Ирландия обвързващи гаранции, според които договорът няма да
наруши ирландския неутралитет или да принуди страната да промени законодателството
си в данъчната и семейната сфера, което се оказа основният препъни-камък за
отказа от ратификация на договора.
Според политици и политолози, ратифицирането на
Лисабонския договор от Ирландия е от жизнено значение за съществуването на ЕС.
Ирландците искат страните членки да ратифицират Лисабонския
договор като приложение към бъдещ договор, но това не се приема от повечето страни
от ЕС.
Настроенията в Германия не са толкова остро критични към
този основополагащ за бъдещото развитие ва Европейския съюз документ.
Конституционният съд на Германия постанови, че
Лисабонският договор не противоречи на законите на страната, но поиска промени
във вътрешното законодателство преди официалното му ратифициране. Председателстващият
съдия Андреас Фоскуле е заявил, цитиран от Ройтерс, че "Ако трябва да
обобщя, основният закон казва "да" на Лисабонския договор, но иска
засилване на отговорностите на парламента на национално ниво".
Може да се обобщи, че решението на Конституционния съд в
Карлсруе разчиства пътя за одобряването на документа, който цели да даде на
Европейския съюз по-силно ръководство, да повиши ефективността на външната му
политика и да подобри процеса за вземане на решения.
Ще припомним, че срещу договора от Лисабон се обявиха над
50 депутати от Бундестага (долната камара на германския парламент). Сред тях
имаше както членове на консервативния блок на канцлера Ангела Меркел, така и на
крайната левица. Страховете на германските депутати са сходни с тези на
ирландския народ – счита се, че с ратификацията му ще се развържат ръцете на
лидерите на Европейския съюз да се бъркат във вътрешните дела на
страните-членки, като заобикалят националните парламенти и прокарват своите политики.
Въпреки това германският парламент ратифицира договора,
но подписа си под него още не е положил президентът Хорст Кьолер.
За да влезе в сила, договорът трябва да бъде ратифициран
от всички страни членки.
Може да се каже, че евроскептици има и сред новите
страни-членки. Президентите на Чехия и Полша, например, са заявили, че ще изчакат
решението на ирландските избиратели, преди да предприемат стъпки за
ратификацията на договора в собствените си страни.